Бранимир Костадинов: Сега мисля за Черноморец, не за Ериксон и Англия

Бранимир Костадинов от лятото е в Бургас. След 5 години в Австрия и Шотландия, 20-годишният нападател се завърна в България и подписа договор с Черноморец. След подготвителния период софиянецът премина, като преотстъпен в Черноморец (Поморие) и под ръководството на Петър Хубчев защитава цветовете на отбора с най-млади състезатели в Източна "Б група. Разговарем с Бранимир часове преди заминаването му с отбора за Велико Търново, където поморийци ще приемат, като "домакини" Волов (Шумен), заради лишаване от домакинство.

- Чустваш ли се вече у дома, след толкова години по терените в чужбина?
- В началото наистина имаше такъв ефект и ми трябваше малко време да свикна. Но още от първите часове момчетата около мен ме приеха, като свой и вече няма никакво съмнение, че се чувствам у дома сред свои. Пък и някога е трябвало да се родя в Бургас, но заради непреодолими обстоятелства съм се родил във Велико Търново. Брат ми например е роден наблизо, в Айтос.

- Значи в събота ще играеш в родния си град.
- Да. Той е роден и за майка ми. Там са една сериозна част от моите близки, имам и приятели.

- Бил ли си скоро в старата столица?
- Да, преди месец. Бях на страхотна сватба на моя първа братовчедка. Беше вълнуващо.

- Да се върнем на футбола. не е ли крачка назад, че от надежда за Висшата лига в Шотландия, сега играеш в "Б" група в България?
- Всеки може да го разглежда както иска. Аз мисля, че съм си на мястото в момента и се чувствам отлично. казвал съм и друг път, че много съжалявам, че не успях да играя пред великата публика на Хартс в шампионатен мач. Човек трябва някога да е бил на мач на "Тайнкасъл", за да знае за какво говоря. За съжаление низ от обстоятелства накара много от нас да си тръгнем. Според мен и тримата балканци - словенецът Матей Рапник, румънецът Думитру Копил и аз имахме място там, но така се случи. Майтей се развива много силно у дома в Интерблок, Думитру, с когото живяхме година и половина заедно под един покрив си отиде в родния му УТА от Арад и също играе.

- Поддържате ли контакт?
- Честно казано се позагубихме, а тримата бяхме неразделни през последните година-две и си помагахме.

- А кои са ти приятелите в Черноморец?
- Всички. Казах, че ме приеха като свой веднага и не бих ги делил. Разбира се някои сме по-често заедно и си помагаме и по битови въпроси дори, но държим на отборния си дух. Във всеки случай имам много повече приятели вече в Бургас, отколкото в София, без да си обиждам махалата.

- Какво сравнение би направил между нивото на футбола в "Б" група и страните, в които си играл. Все пак не е ли слизане прекалено надолу?
- В Австрия, ако изключим някои неуредици вътре в клуба, всичко беше ТОП. Там бяхме уникален отбор, съставен предимно от балканци. Имаше българи, сърби, хървати, албанци, турци. Случвало се е да стартираме в мач 10 полеви играчи-балканци. Само вратарят беше австриец известно време. Понякога стартираше един халф, или нападател от местните. Треньор ни беше австриец Герхард Валднер. Много сериозен човек и страхотен специалист. Биехме наред. Няма водеща академия в Австрия да ни е побеждавала, докато играех там. Беше ми някак леко, защото хем имахме нашия темперамент, хем играехме класечески стил за немскоезичната зона. Губехме от най-слабите, защото пак като балканци позабравяхме за дисциплината на терена и подценявахме съперника. А и родителите на тези които живееха там им обявяваха премии от по 300, 400, 500 евро по време на мач, ако вкарат гол срещу слабите. Тогава и централните защитници отиваха да стрелят.

В Шотландия беше съвсем различно. Много тичане, много дълги пасове, безкомпромисна битка. Предупреждаваха ме, че тук в "Б" група се играе грубо, но трябва да ви кажа, че досега не съм играл по-чист и коректен футбол. Нямате представа нападателите какви ритници отнасят в Шотландия, без последствия от арбитрите. В отминалите 10 кръга съм играл срещу много коректни съперници, което е най-позитивното нещо в "Б" група. Има много млади играчи и ако се вдигне малко скоростта от всички отбори, всичко ще бъде повече от оптимистично.

- Говореше се, преди да се завърнеш, че ще играеш в Германия или Швейцария.
- Германия за мен приключи, след като бе прекратен договора на господин Павел Дочев в Падерборн. Той ме одобри на тестове, аз харесах отбора, момчетата ме приеха и всичко клонеше натам. Виждате сега Падерборн играе много сериозно във Втора Бундеслига. А аз съм на възраст, в която не трябва да съм манджия. От Белинцона в Швейцария сам се отказах, защото дойде предложението от Черноморец. Гледах тренировки, играх в пробен мач и много бързо се договорихме в Бургас. И тогава и сега виждам една страхотна организация на клуба, която по нищо не отстъпва на местата където съм бил. А това е важно за играчите. Да имат условия да мислят само за футбол.

- Не беше ли по-престижно да си останеш в Черноморец (Бургас), а не да примеш да те преотстъпят на Черноморец (Поморие)?
- Искам да си извървя пътя спокойно и концентрирано. Нека треньорите преценят момента. Те са много опитни и видели много във футбола и аз вярвам на тяхната преценка. На мен амбиция и желание за работа не ми липсват. Имам си достатъчно. Условията са отлични, а се прави толкова много и по базите.

- Не губиш ли пари?
- Ако мислех за пари сега, щях да съм в Швейцария. Аз обаче искам да играя и да презаредя сериозно "батериите", преди да имам каквито и да било претенции от друг характер. Има и още нещо. Знаете, че Хартс е тясно свързан с Литва, заради собственика на клуба. Два дни преди да подпиша в Бургас се обадиха от отбор, който игра в евротурнирите. Заплатата бе два пъти по-висока от тази, която имах в Хартс. Не приех. Мисля, че тук имам много по-добър хоризонт. Извън футбола трябва да ви кажа, че с приятелката ми Габи сме влюбени в Бургас.

- Чу се преди месец, че си се разминал с Нотс Каунти в Англия.
- Не, не съм се разминал. Аз вече си бях в Бургас с договор, когато Ериксон е станал шеф в Нотс Каунти. Моят английски мениджър отишъл до Нотингам и покрай другите си ангажименти се срещнал с шведа, който пък го попитал за мен, защото събирал млади играчи по проект, сходен с този в Черноморец. Същият ден взели Каспър Шмайхел, който преди време трябваше да дойде при нас в Хартс. Роб обяснил на Ериксон ситуацията и позвънили на баща ми да си поговорят. Той ми каза за този разговор. Толкова. Аз наистина много уважавам Ериксон, защото бях силно впечатлен от него, когато преди година и нещо бях на тестове в Манчестър Сити. Страхотен специалист и човек.

- А би ли отишъл в Нотс Каунти в Лига 2 (б.а. - четвърто ниво на английския футбол), ако утре те поискат?
- Научих се да не бързам с отговорите. Да го кажем така. Моята главна и единствена цел сега е Черноморец. Ако някой ден мога да работя с господин Ериксон, за мен ще бъде изключителна чест. Но тук ако се огледате ще видите, че около нас са легендарни играчи, като Красимир Балъков, Фреди Бобич, Петър Хубчев, Златко Янков, Илия Груев, Владо Стоянов, Георги Чиликов. Има от кого да прихванем нещо за играта и да дадем ход напред.

- Ти вече си голмайстор на отбора, това радва ли те?
- Е, не. Какво значи голмайстор? Да не би да съм вкарал вече 15 гола. Всички бележим и най-важното е, че излизаме винаги да се надиграваме и да победим, а не да си правим статистика. Ви знаете ли, че ние почти не получаваме жълти картони, именно защото и треньорът Хубчев и ние искаме да играем футбол. За 10 гръга в шампионата и един за купата имаме едва 7 жълти картона, един от тях е мой. Излиза, че съм грубиян, ако за 3 гола се мисли, че съм голмайстор.

- Накрая, що за наказание бе това, след мача с Криводол?
- Е, не е моя работа да коментирам решенията, има си шефове. Аз помня много добре, че играхме един чист мач, победихме честно. И съперниците ще потвърдят, че направиха явно нарушение срещу Гальо (б.а. - Галин Димов) и имаше наказателен удар. Ние нямаме вина, че това се случи в 120-ата минута, а те от първата чакаха да се надиграваме с дузпи след продълженията. След последния съдийски сигнал нашите съперници се нахвърлиха върху съдията, а сега ние ще пътуваме за Търново, за да домакинстваме. Не, че не сме свикнали. Но ако някой си мисли, че може да ни спре така, значи се е объркал. На стадион "Ивайло" ще се постараем Волов да се чувства, като гост. Пък и все пак, това е родния ми град.

- Шотландски спомен с голове (ВИДЕО)
- Шотландски спомен от Абърдийн с голове (ВИДЕО)