Иван Колев искал Ферари, но му давали Жигули

Селекционерът на младежкия национален отбор Иван Колев бе потърсен минути след като се разбра, че от БФС няма да продължат контракта на специалиста. Колев, който преди години бе наставник на Мартин Петров, Стилиян Петров и Светльо Тодоров в юношеския национален тим, коментира слабите резултати, които постигна начело на младите "трикольори" пред Sportal.bg.

- Здравейте, г-н Колев. БФС се отказа от услугите Ви. Очаквахте ли това?
- Очаквах го, да. Аз не съм доволен от резултатите, които постигнахме в тази квалификационна кампания и не съм изненадан от решението днес на БФС. Винаги от Футболния съюз са ми помагали и са били насреща, така че не мога да кажа нищо лошо за тях.

- Защо от години младежките формации на България боксуват във всички квалификации?
- Няма как иначе да е. Проблемът в българския футбол е много сериозен и той започва от най-долните нива в ДЮШ на клубовете. Дори говорим и за грандовете. Погледнете как се представят Левски и ЦСКА в Европа и ще видите, че дори най-именитите ни отбори са големи само на домашна сцена. От 15-16 години нашият футбол се намира в упадък и не трябва да се учудваме от резултатите ни.

- Говорим за времето точно след САЩ'94. Защо не се възползвахме от подема и не изградихме основа за бъдещето?
- Интересен въпрос. Но ще отнеме много време да го дискутираме. Жалко наистина, че след онова поколение от 1994 г. националният отбор на България не постигна нищо.

- В каква обстановка работихте в националния отбор?
- Аз поех длъжността с голям ентусиазъм. Бях работил в последните няколко години в чужбина и дойдох начело на младежкия тим с голямо желание. Не знаех обаче какво е нивото. Хванах се за главата. Изпробвахме 73 момчета за времето от както съм начело, но няма как, защото трябва да търсим можещи. През въпросните 15-16 години начело на младежите се изредиха редица специалисти, които се водят най-добрите ни треньори, но никой не успя. Никой не постигна добри резултати. Единственото положително бе класирането на юношите миналата година за Европейското първенство, но и то си беше случайно. Няма как да се борим срещу отбори, чиито играчи владеят 17-18 елемента от играта, а нашите футболисти едва 6-7. Това е истината. Българските футболисти владеят само 1/3 от елементите, които един средно добър играч трябва да има в арсенала си.

- Българите изглеждат и доста бавни спрямо съперниците си от чужбина.
- Така е. Тъжно е, но е така. Ако разровим тефтерите с данните на националите, ще видим трагични факти. Знаете ли, че на 30 метра със старт от място нашите футболисти постигат средно време 4,30 секунди, а тези които се смятат за едни от най-добрите и обещаващи в А група го правят за 4 секунди. Това обаче е слабо на фона на 3,8 секунди, които постигат в държавите на средно равнище. Да не говорим за Холандия, Англия и т.н. Просто сме тръгнали да правим Ферари с части на Жигула. Няма как да се получи. Имаме и полузащитници, които за три мача нямат една отнета топка. За три мача. Що за халфове са това?

- Какво е решението на всички тези проблеми?
- Трябва да се въведат нови критерии. И тези критерии трябва да се наложат в клубовете от най-ранна детска възраст. Говорил съм с хора от редица отбори у нас и в ДЮШ нямат представа какви норми и какви показателите трябва да следват децата, а след тях юношите и т.н. Отидох да гледам едно момче набор 89, няма да му казвам името, защото не е редно. Казваха ми, че е много добър, че много умее играта. А той какво умее! Нищо. Изглеждаше по-бавен и от някоя баба. Попитах хората от въпросния клуб: Това момче някога тествано ли е? Що за подготовка има и е имало? И Алекс Фъргюсън да дойде начело на България с такива бавни и неориентирани футболисти няма да постигне нищо. Трябва пълна реорганизация на българския футбол.

- Имало ли е натиск от страна на мениджъри върху Вас начело на младежите?
- Имаше в началото от 1-2 страни, но аз веднага им дадох да разберат, че така не става. Никога не съм се влиял от мениджъри в работата си.

- Предстои Ви един мач с Израел. С какво ще се различава той?
- С нищо. Искам да си свърша работата до край. Ще говоря с момчетата, ще се опитам да им дам някои съвети. Всички играчи, с които работих през времето ми в националния отбор, даваха всичко от себе си и се раздаваха максимално. Просто не владеят неща, които децата в другите държави правят от детска възраст. Ще направя така, че моят наследник да има ясна представа с какво се захваща. Аз нямах такава. Имах желание за добри резултати, но уви.

- След националния отбор накъде?
- Аз съм треньор и съм отворен към предложения. Още преди време имах 2-3 такива, но ги отказах заради ангажиментите ми към младежкия тим. Бъдещето ще покаже къде ще работя.