Доктор Людмила Емилова. Голям специалист по методика за оздравяване, наричана най-общо "лечебно гладуване". Възможно е да си има и някакъв по-точен термин, но не за това иде реч. Целта на занятието, доколкото разбирам, е прочистване за начало на стомашно-чревния тракт от разните там отлагания - "камъни" и всякакви нечистотии. Може би натам вкупом (може и със служебен транспорт) следва да се запъти управлението на българския футбол. И докато пречиства лайняните си физиологични магистрали, да вземе да помъти как да измъкне лайняната организация на родния футбол, която точно те са измислили на някоя лайняна запивка, пък била тя и само на две уискита.
Валентин Михов
Вальо Михов от много години е приятел на доктор Емилова. Ще съдейства, аз знам. Даже съм сигурен. Защото човекът говори за стратегии. Вчера излезе и единствен говори пред десетките репортери с ясна мисъл (макар да не останах с впечатлението, че слушащите схванаха точно тази мисъл).
Михов единствен не ни занимаваше с битовизми, а бе категоричен, че играта следва да се пази, да се говори за нея и да се критикува, да се инвестира и да се гради. Но с мисъл да се пази името на играта. След първите дни на "Казанската афера" казах пред Сутрешния блок на БНТ, че следва да бъдем мъдри и да внимаваме с евтините сензации. Но никой не чу. Още същия ден слушах измишльотините на една персона, ужилена от по-висок клас мошеници за Артур, Серьожа, 5 милиона в куфар и т.н..
И тогава и сега питам: Какво промени преди три години филмът на "БиБиСи" за корупцията и бандитизма в английския футбол? В сравнение с това, до което бяха достигнали авторите, филмът, в който беше накиснат професор Иван Славков-Батето, бе като игра на фунийки в едноетажна къща. Нищо не стана.
Всички са по местата, инвеститорите са на опашка, дават мило и драго. Хората пазят играта, пазят капиталите, т.е. шоуто, което е страхотен бизнес. Вальо естествено е прав, че демонстративно на касите за мача Ботев - Локомотив (Пловдив) бяха пратени повече данъчни и ченгета, отколкото предполагам е числеността на екипа за издирването и спасението на състудента на моя син, 20 годишното момче Румен Гунински-Младши. Това е грозна демонстрация заради масовия отзвук, вън от същинските проблеми на държавата България.
Днес питам: Кой чу Вальо? Кой го чу какво каза? За държавата всички чуха. Но кой чу голямото послание?
Станимир Стоилов
Ще замлъкна да го коментирам, само когато се убедя, че нещо от системата на доктор Емилова е сработило. В противен случай ще бъда част от тези, които няма да спрат. Защото точно в този момент не мисля, че неговите послания кореспондират със сигнала на Валентин Михов за предпазването на играта от тежки поражения. Защото тя, играта, у нас в момента боледува от познат щам, но така и антибиотик за неутрализиране не се намира. При това положение или "джипито" е калпаво (нямам предвид уважаемия доктор Мишо Илиев), или "здравната каса" не мисли за осигуряването на медикамента. Мишкуващите коментари и оправдания не работят за играта. На нея се служи. Стоилов все пак да е спокоен. Идват две безхаберни контроли, а квалификациите са догодина - на есен.
Иван Колев
От една страна му прави чест да каже, че е очаквал да не му подновят договора заради слабите резултати. От друга ме втресе, като прочетох негово интервю, че му предлагали жигулита, от които няма как да направи Ферари.
Спомням си един мой приятел, преди време беше също селекционер на младежкия отбор. След един мач в Испания срещу домакините той роди крилатата фраза - "С Конеляно срещу Реал (Мадрид) толкова". Бяха ни понатупали. Имаше и други.
Сещам се обаче за един друг мой приятел, също водил младежкия. Хич не го долюбват. Пък и той е малко корава шопска глава. Петър Миладинов. Пепи нито веднъж не се оплака от материала и агрегатите "тип Жигули". И знаете ли защо? Защото е честолюбив и приема нещата лично. Ритна срещу Стоичков, че му взема играчи, а не ги ползва. Че му въртяха номера е ясно и за уличния късокрак пес Мончо пред моя блок. Ползваха услугите на взвод "правилни" журналисти, които при победа пишеха за България, при загуба за "трупата на Миладинов". Миладинов може тук-там да е правел и темане, но все пак гледаше да си подбере бойци. Не го обичаха, защото победи Турция, Чехия и други, все неща, немислими за други в занаята.
В интерес на истината не съм чувал да се оплаква и Сашо Станков от материала, а от други фактори. Казано направо - от последните двама, всеки по своему приемаше нещата лично.
На песа Мончо пред моя блок му е ясно също, че спортно-техническите резултати на водения от Иван Колев отбор са само повод за уволнение. Истинската причина е, че той изигра ролята на изпускателен клапан, при явно превишаване на налягането в системата на българския футбол. Една взета глава, все пак е зрелище. Не най-чаканото, но все си е "бесилка". Технически се обяснява, че Павел Дочев е отказал да приеме, защото за много кратко време се стигна до сериозна подкрепа за бившия централен защитник и го вкараха в коментар, но свързан с младежите. Ами той никога не е казвал, че се интересува от това... В последната половин година се въздържах, но сега ще кажа на иначе възпитания Иван Колев да благодари за участта си на всички тези, които му гризеха ушичките. Те няма да си тръгнат с него
Започнах с Доктор Емилова и прочистването заради историческите наслагвания. За тях пише в книгата си "Шести отдел" бившият шеф на покрития с мрачна слава отдел на разузнаването Димитър Иванов.
Разработката на шефовете на Българската федерация по футбол бе на Девети отдел на Шесто управление, но тъй като при мен имаше данни за Иван Вуцов, селекционер на националния отбор, включихме се и ние. Основните обвинения срещу председателя на федерацията Димитър Николов и шефа на международния отдел Дочо Нанов бяха за вземане на подкупи, уреждане на мачове, отклоняване на суми при първите трансфери на български футболисти зад граница. Горе-долу същите обвинения се отправяха и срещу Иван Вуцов.... ....С Иван Вуцов случаят беше доста по-сложен.
Този човек, габровец по рождение, голям футболист и способен треньор, имаше дарба от Бога за комбинации и далавери. Дотолкова, че повече от двайсет години няколко генерации оперативни работници му се канят и все не успяват да го хванат. Аз също не успях. Факт е обаче, че е страшно трудолюбив и всецяло отдаден на футбола. Главата му е като подвижна картотека с данни, имена и образи, умее едновременно да работи по една дузина проблеми без да ги обърква, да агитира, да убеждава, да лъже и най-неочаквано дори - да си изпълнява обещанията. Макар с неудоволствие, признавам, че Вуцов е явление в нашия футбол за целия период от 1966 г., когато вкара най-красивия автогол на световното първенство в Англия с летящ плонж с глава, до 2003 г., когато си подаде оставката като изпълнителен директор на Българския футболен съюз, но продължава да е фактор.
През 1984 г. бяхме подготвили необходимата оперативна документация за задържането на Вуцов. Националният отбор се завръщаше от турне в Латинска Америка и щяха да кацнат в 18 часа на Летище София. Както и при други заплетени случаи, и на това предложение за задържане имаше няколко генералски подписа. Колкото и да се спазваше секретността, някой беше информирал ЦК на БКП. Вуцов, макар и безпартиен, беше майор от Държавна сигурност, имаше служебна карта и получаваше заплата, въпреки че с оперативна работа никога не е бил ангажиран.
По обед в деня на кацането ген. Б. Велинов извика при себе си на инструктаж екипа, който трябваше да осъществи задържането от самолета, за да няма възможност Вуцов да се свърже с покровителите си. След като ни се накара - беше член на ръководството на "Левски-Спартак" и този арест не му беше по сърце, се обърна към мен с думите: "Ако ние го арестуваме, а следствието го пусне, да знаеш, че тежки дни те чакат". Няма да го пусне - уверявам го, - Доказателствата са железни. Запечатал съм дори автобуса на националния отбор, с който от Сливен са му докарали два килима и няколко кристални полилея. (Злите езици говореха, че съпругата на Вуцов - актрисата Меди Димитрова, му била наредила вече да събира само злато и кристал, другото си го имали)
Трябваше да сме на летището в 17 ч. Подреждах си мислите, за да не стане грешка при задържането, но бях неспокоен. Когато телефонът звънна пет минути преди да тръгнем, вече бях сигурен, че в края на краищата няма да ми разрешат тази реализация. "Ела при мен", избоботи ген. Велинов.
Влизам в кабинета му - той хем намръщен, хем очилата му блестят. Отлага се, казва, разпускай командата. Как така се отлага, имам предложение, утвърдено от др. Шопов, и вие сте се подписали, и ген. Коцалиев го чака на "Развигор". Не може, вика, министърът е дал дума. Как така ще дава дума, на кого я е дал. На Георги Йорданов и на Емил Христов, хили се вече Велинов. Ех, ЦСКА, какво разбираш ти от левскарска солидарност..."
Та ставаше дума за доктор Емилова и нуждата от прочистване и развитие на играта. Някой чу ли Валентин Михов? "Ех, ЦСКА, какво разбирам аз от левскарска солидарност..."


