820 по скалата на Червения бик

Проспорт.бг публикува без редакция коментара на вече всеобщия любимец Кольо. Материалът е взет от колегите от Спорт1.

Какво може да се купи с 820 лв.? Два и половина самолетни билета до Любляна. 17 спортни раници, за да си носиш багажа с влака до Своге. Цели 270 бали люцерна. 820 возения на любимия автобус 120.

За 820 лв. със сигурност не си струва да си правиш труда да хващаш някаква топка, центрирана от тъч. По-добре да ходиш да си гледаш царевицата в Пазарджик. Хем повече ще изкараш, хем като изрониш два-три мамула ще си изпукаш едни пуканки и ще гледаш на София'81 как се играе в Европа.

Ниският младеж с брадавиците и живата интонация на гаров диспечер събра вчера костюмарите уж да ги пита плащат ли си данъците, а всъщност в дебелашки шеги и закачки да се оплачат как държавата не им помагала. Скръцване със зъби отнесе само Митьо от Крумово, защото хиените обичат мърша.

Който иска помощ от държавата, да бяга в Куба. Само че при комунизма същите тези костюмари бяха прости футболистчета и борчета с анцузи, бармани в Балкантурист, или в най-добрия случай шофьорчета на някой болшевишки тарикат. Само Големия орден винаги е бил синьокръвна висока класа, което си личи по смачкания му костюм за 93 лв. и прическата тип "глухарче".

Веселите момчета и Галка си признаха, че се възползват от "вратички" в закона и осигуряват на по-малки суми, защото иначе им било много скъпо. И Тамифлуто е скъпо, ама си го купуват, щото ги е страх от свинския грип. От държавата обаче никой не го е страх, освен Митьо. А напоследък и Червения цар, превърнал се в самоковски горски.

Плаща веселякът по 820 лв. заплати, не дава пари за наем, но все гледа другите колко и на кого дължат. Халал да са му парите, но дължи поне едно извинение.

За това, че отборчето му е най-срамното петно за родината след атентата срещу Папата. За това, че превърна името на една светиня в синоним на корупция и нисък морал, арабски алкохолизъм и пазарджишка селяния, жертва на безкрайни изнасилвания от червени бикове и унгарски дебърцини.

Истината обаче, като бременността и кашлицата, не може да се скрие. Рано или късно тези 820 лв., на които осигуряваш несретниците от последната спирка на автобус 120, лъсват. И внезапно се оказава, че те толкова и играят - като за 820 лв. Сума, космична за ядрото от феновете на отбора, издържащо се с отглеждане на картофи в селата около Ихтиман и забавляващо се вечер с потушаване на цигански бунтове.

В крайна сметка всичко си е на мястото - жалък отбор, жалка публика... жалки заплати. Толкова жалост, че почти ми стана жал, когато Шимер го бодна от тъч на оня с вечно развързаните връзки и сваления анцуг. Ама само почти.