Шестнадесет
години и един ден след епохалната победа на България над Франция, открила пътя
на триумфа за българския футбол на “САЩ-94”. Към Парижката триумфална арка отново
стремително прииждат орди, облечени в бяло и зелено, и заплашват да отнесат
френските й защитници. Целта отново е трибуквена – ЮАР. Името на предводителя
пак е с историческата буква „К”, но сега Костадинов е заменен от Кийн. Същият
нанася и първия зашеметяващ удар и на няколко пъти е близо до втори, който
неминуемо ще е фатален за петлите. Французите пък са заложили на Жиняк, чието
име така натрапчиво напомня на антигероя от 1993 г. Жинола. А и други
спомени...
Дотук
обаче с приликите. Разликите се оказаха по-значителни. Ирландия не е България
от 93-та и Кийн не е Костадинов. Мишел Платини не стоеше безпомощен със
скръстени ръце край терена, както тогава, а гледаше самодоволно мача от самия
трон на европейския футбол. Незабравимият за нас шотландски джентълмен Лесли
Мотръм, който наду свирката веднага след гола на Костадинов в последната минута
и не даде никакъв шанс за ответна реакция на петлите, беше заменен от един
страхлив швед, нямащ нищо общо с храбрите викинги.
За
да оценим реално постъпката на Сър Лесли, нека припомним мача на България с Шотландия
през 1987 г., когато съдията даде нечувано тогава продължение, но нашите не се
възползваха и изпуснаха Евро’88 във ФРГ. Тогава по ирония на съдбата на
финалите отиде Ирландия. Същата, с която за първи път след тогавашната кампания
се срещнахме отново. И която ни отне шанса за втора историческа битка с Франция
под триумфалната арка на Париж по пътя към ново, този път африканско, лято.
Дали
ако „зелено-белите” срещу Франция вчера носеха името България сценарият щеше да
е по-различен? Защо не? Нима отборите на тогавашните ни звезди – Барселона,
Порто, Хамбургер и Валенсия отстъпват на тези на сегашните футболисти –
Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Астън Вила и Парма?
Отговорът
на въпроса къде изпуснахме шанса си може би също изплува в нощта на баражите,
само че на един друг стадион. Словения победи Русия и се класира за световното.
Това върна спомените пак към ноември, но доста по-скоро. Само преди две години,
на 21 ноември България победи същата тази Словения с 2:0 като гост. Това, което
беше по-важното обаче в този мач, бе играта на нашите. Славният войвода Димитър
Пенев беше успял да напипа състава и начина на игра, но, уви, това бе
последната квалификационна среща. По същия начин за мача с Франция през 1993-та
стратегът в момент на гениалност подреди онези 11, които и до днес можем да
изрецитираме без да се замислим: Михайлов, Кременлиев, Иванов, Цветанов,
Хубчев, Янков, Костадинов, Стоичков, Пенев, Балъков, Лечков. И това не стана
лесно, а след дълго криволичене в квалификационната кампания и загуби от Швеция
и Австрия и равенство с Израел. През 93-та Пенев получи подарък от съдбата и се
възползва, но през 2007-ма не получи шанс от собствената ни федерация.
Резултатът е известен: Словения, която така категорично размазахме на
собствения й стадион преди две години, ще бъде в ЮАР. А откритията на Димитър
Пенев Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров, които така и не случиха на
подходящ треньор, ще гледат световното през крив макарон... пардон, през крив
ромб.
