Вкиснах се между чалгата и Джон Петручи

Най-вероятно слушам повече соло китара от най-големите почитатели на концертите за цигулка. Зареждам се и се приспивам с гиганти, като американската вълна Джон Петручи, иконата Ричи Блекмор,  поетичния Дейвид Гилмор. Не мога и ден без потресаващия Ангъс Йънг от AC/DC. И без AC/DC, без...

Мъка ме мъчи отдавна, но от два дни ме е зачовъркала и ме стяга в невротичен задух.

Стоя гледам и си късам нервите от безсилие. Не само не мога, но и не искам да понасям плевела ЧАЛГА. И не се извинявам на никого. Измислено шоу, измислени цици, напомпани джуки (няма как да ги нарека устни), неграмотни и малоумни скалпелни кукумицини, измислени национали, крив ромб, треньор - земляк на Митьо Пайнера...Ужас!

Съдбата ме срещна с две орлета. Европейските шампиони в супермото и мотокрос Ангел Караньотов (на 15 години) и Иван Петров (на 11). Аз ги зная отпреди, но се срещнахме.

Организирахме и среща за медиите. Да сторим добро на момчетата. Не предложихме чалга. Нямаше "Кой сега до теб заспива?". Нещата там започват от ZZ TOP. Не схващах защо интересът бе толкова рехав. Или точно в този момент не се замислих.

И след това ме хвана мъката. Хак да ни е. Какво да им харесват на онези тексасци с брадите. С какво да им бъдат интересни тези български тигри, пък били те и планетарни таланти? Ами те са праведни. Нищо от Сатаната. Ще почакат. Може би един ден, като поотраснат ще хвърлят върху железния кон някоя по-така силиконова пикла и тогава...И тогава - чалга до дупка!!! Но не вярвам. Така искам да вярвам, че тези млади великани ще бъдат идоли някому!!!

А животът си тече. Минаха 20 години. Още колко деца трябва да загубим в този чалга свят от силиконови идоли и измислени герои на пошли сценаристи?

Вкиснах се!  А не ми отива на пагона. Ще си пусна "Comfortably Numb". Все едно кой ще го изсвири. Дейвид Гилмор или Джон Петручи. Не искам да живея в чалга. Не искам внуците ми да се кърмят с чалга. Дали ме разбра изобщо някой!? Аз съм в атака...