Костадинов: Две години чистих кални обувки

Интервюто на Франц Бекенбауер и Ули Хьонес за германския "Билд", в което двамата колоси на световния футбол разказват откровено как младите са им лъскали обувките ни подсети да потърсим един български герой с опит в това упражнение. Потърсихме Бранимир Костадинов, който прекара три години и половина в шотландския Хартс да разкаже за традициите в родината на футбола в това непопулярно упражнение. От лятото Бранимир е играч на Черноморец (Бургас), но води нападението на втородивизионния Черноморец (Поморие), като преотстъпен.

- Франц Бекенбауер и Ули Хьонес споменават за германска отживелица младите играчи да лъскат обувките на майсторите. Чували сме, че това не е забравена практика в някои отбори в Шотландия.
- Изобщо не е забравено. В България и мен, както много момчета ме караха и прибираха от тренировка. Баща ми имаше грижата. Всеки си носеше само раницата. В Австрия беше както у нас. Само няколко момчета, които бяхме сами там, си хващахме автобуса към базата. Другите идваха с бащите си. Всичко беше традиционно и много спокойно. Минаваш под душа след тренировка, вземаш си сака и се качваш отново на автобуса, ако някой не те вземе в колата си. След като преминах в Хартс се наложи да се запозная с много нови правила.

- Започна да лъскаш чужди обувки...
- Не само това, но си признавам, че тази традиция направо ме шокира. Не само трябваше да почистим собствената си съблекалня, но да излезем навън при мивките и под дъжда да лъснем обувките на тези от първия отбор. Бях на 16 и не разбирах къде е смисъла в това. Сега мога да се изрепча и да кажа, че тук никой не знае през какви неща съм преминал, но и сега не виждам смисъл в това по-малките да лъскат обувките на по-големите. Да не говорим, че някои беше по-добре да не обуват бутонките. Но имало да стане. Той и Дженаро Гатузо разказваше преди време, че е правил същото в Рейнджърс.

- Бекенбауер казва, че тези отношения някога и по-твърдия език, който се е използвал тогава е непоносим за днешните играчи и те биха припаднали.
- Сигурен съм, че в Германия това са забравени изпълнения, но в Шотландия това не е така. Включително за по-твърдия тон и език. Две години и нещо чинно лъсках обувки, докато излязох от възраст и от академията. Тогава играех и за академията и в резервната лига. Имах два пъти повече мачове от всички в първия отбор, но това не ми помагаше с нищо. А знаете, че в Шотландия вали почти всеки ден. Вие не чистите прашасали обувки, а много, много кал. Трябва да си оправиш и своите. Почти всеки ден имахме по две тренировъчни сесии и можете да си представите...За двете години, когато бях засегнат от това само италианецът Марко Пелоси никога не си хвърли обувките, а си ги чистеше сам и ни поддържаше духа, като си говореше с нас. Когато дойде моя ред, аз пък нито веднъж не дадох друг да ми чисти калта. Подготвях си екипировката сам.

- Другите как приемаха тази практика?
- Сигурен съм, че на никого не му харесваше, но не коментирахме. Просто си вършехме работата. Те местните момчета не приемаха много новостите и се придържаха към традицията. Например тези, които бяхме от континентална Европа си превързвахме чорапите над глезена. Те така и не приеха това и ни казваха, че това са някакви европейски измишльотини. Ние всъщност си укрепвахме калците, за да не ни се свличат предпазните кори. Защото като завали, а това беше почти постоянно, чорапите се наливат с вода и увисват. Гледаш го вее си чорапите и корите, ще се спъне, но ни се чуди на нас.

- Как тълкуваш тази упоритост?
- Аз много пъти съм си говорил с момчетата. Те винаги ми казваха, че ако направят нещо като нас няма да са "скотиш". За тях беше много важно да не променят класиката и да бъдат типични шотландци - "скотиш". Не ги съдя. Те бяха мъжки момчета и заедно играехме и си вършехме черната работа. Не мрънкахме.

- Само на тренировка ли имахте този ангажимент?
- В общи линии, да. Но и в евротурнирите давахме дежурства. Хем се включвахме, ако не достига някой за игра, хем почиствахме бинтове и всякакви съпътстващи футбола буклуци. Според тях, това възпитава и не ползваха точно за тази дейност чистачи, независимо, че такива си имаше.

- Мислиш ли, че у нас играчите са по-разглезени и че отсъствието на такава драстична практика го помпи с излишно самочувствие?
- Защо? С какво един играч ще стане по-играч, като чисти обувките на първия отбор? Вярно е, че ако съвсем закъсам бързо ще се обуча за ваксаджия, но не мисля, че подобна практика в 21 век възпитава в нещо футболно и прави момчетата по-корави.

- А корави ли са сегашните ти съотборници?
- А вие как мислите? В началото на сезона загубихме няколко мача по жесток начин и всички ни отписаха, като някакви измъчени хлапетии. Но ето, че от лидерите на Изток загубихме само от Дунав. А не заслужавахме с нищо такава участ. Дори треньорът на Дунав го призна. Сега се надявам за купата да се реваншираме в мача срещу русенци в сряда.