Удоджи лъже за ЦСКА като циганин на хайванпазар

Бившият футболист на ЦСКА Шикозе Удоджи отиде да играе миналия месец в Беларус. Нигерийският нападател с наш паспорт подписа с Динамо (Минск). 27-годишният Удоджи даде обширно интервю за местното списание "Офсайд", в което говори много и за престоя си в България. "24 часа" ви предлага тази част.

- Как се озова в България?
- Когато бях на 15 г., получих предложение да отида в школата на Арсенал. Родителите ми обаче не ме пуснаха, защото бях още малък според тях. След година и половина ми се обадиха от академията на Реджина и се отправих към Италия. През 2003 г. с мой приятел футболен агент заминахме на почивка в България. Стана така, че се разбрахме с един местен клуб да мина проби. Харесаха ме и подписах професионален договор. Във Вихрен играх до 2007 г., а след това преминах в софийския ЦСКА.

- А как се случи така, че попадна в младежкия национален отбор на България?
- Получих български паспорт, защото без такъв не можех да участвам в официални мачове, и след това се случи една интересна история. Младежкият отбор игра контрола с Гърция през 2007 г., за която бях извикан. Представих се добре и вкарах 2 гола. На приятелската среща имаше скаути от Англия. Те ме харесаха и бях поканен в Блекбърн. Там останаха доволни от мен и изразиха готовност да ми предложат договор. Прът в колелото обаче сложи ЦСКА, на който вече бях футболист. Беше ми казано, че ако не подпиша договор за 4 г. с тях, ще остана без българско гражданство. Опитах се да съкратя срока на 2 г. Вече бях изкарал 5 г. в България и исках да играя на по-високо ниво. По-късно с помощта на адвокати си взех паспорта. Оказа се, че в момента, когато от ЦСКА (бос на "червените" тогава отново бе Александър Томов - бел. ред.) са ме шантажирали, документите ми вече са били готови. Мафия...

- Имаше ли възможност да продължиш да играеш за България?
- След тази история с шантажа загубих желание. Още повече че се появи шанс да ритам за националния на Нигерия. Няколко пъти ми се обаждаха с покана да играя за България, но отказвах.

- Разкажи за периода си във Вихрен.
- Вихрен е малък клуб. Там играех с №1. Този клуб ми е като баща. Там започна кариерата ми и го свързвам само с хубави спомени.

- Защо си играл там с вратарски номер?
- Това бе знак на уважение към мен от президента (Коко Динев - бел. ред.). Той каза, че аз съм най-добрият футболист в отбора и трябва да играя с №1. По принцип не зациклям на един номер. С №1 ритах и в Брашов.

- Във Вихрен получи българско име - Митко Георгиев.
- Да, така е. (Смее се.) Президентът имаше малък син, който постоянно идваше на тренировките. След тях ми харесваше да си играя с него. За момчето беше много странно, че всички в отбора ми викат Удоджи. Интересуваше се откъде е това неразбираемо име. Опитах се да му обясня, че идва от баща ми, но за него бе трудно да разбере. То ме помоли да си избера някое по-просто име - българско. Когато пристигнах в България, ми хареса името Митко. Лесно се произнася. Затова го избрах. Когато на следващата тренировка момчетата почнаха да ми викат Удоджи, синът на президента извика, че се казвам Митко. След кратко време всички свикнаха да се обръщат към мен така. Феновете на ЦСКА често скандираха Митко от трибуните.

- Разкажи за престоя си в ЦСКА.
- Това е велик отбор, с велика история. Единственото, което ме напрягаше в София, бе постоянната смяна на ръководствата. Нямаше чувство на стабилност. Много неразбираем мениджмънт. Харесваше ми да печеля трофеи с ЦСКА, а това ставаше често. Играехме редовно и в европейските турнири.

- Вярно ли е, че се познаваш с Димитър Бербатов?
- Да, имаме много добри отношения. Когато Бербатов играеше в Англия, по време на паузите в първенството тренираше с ЦСКА. Така се запознахме. Много готино момче. Постоянно ми казваше, че няма какво да правя в България и мястото ми е в Англия. Неговият агент се опитваше да ми помогне. Външно изглежда, че Димитър е много спокоен и сдържан, но когато се опознаеш с него, виждаш, че е много весел и общителен. Бербатов ми даваше съвети, които ми бяха много полезни.

- Играл ли си в дербитата срещу Левски?
- Да, по време на тези мачове атмосферата на стадиона бе луда. Наистина в момента градусът на съперничеството не е толкова висок, както преди. Нивото на футбола, както и на зрителския интерес пада. Така че дербитата от моето време абсолютно не са такива като сегашните. През 2006 г. Левски игра в групите на Шампионската лига срещу яки отбори като Барселона и Челси. На мачовете отидоха много хора, които бяха фенове на ЦСКА, но поддържаха Левски, защото играеше срещу грандове. Доколкото знам, и в Беларус се случва същото с "БАТЕ Борисов", заради който идват известни европейски отбори.

- Спомена, че имаш съпруга. А деца?
- С жена ми се запознахме през 2009 г. в България. В края на следващата година ни се роди дъщеричка, а след тове направихме сватба. След още една година ни се роди син. Когато пристигнах в България, нямах за цел да си търся жена. Щом обаче я срещнах месец преди да отида в Гърция, разбрах, че това е любов от пръв поглед.

- А защо нямате автомобил?
- Когато играех за ЦСКА, си купих BMW X6. Живеех в квартал, в който 6 човека имахме такъв автомобил. На всички ни ги откраднаха. На един даже разбиха гаража, свиха му Х6 и оставиха на негово място BMW X5. Ето това е заменка (смее се).


Коментар на Петьо Костадинов-Полковника: Още първият отговор на Удоджи е тежка и опашата лъжа, поради, което можем да поставим оттам-нататък на съмнение всяка негова дума. Изобщо не е вярно, че е ходил на почивка в България през 2003 година. Той пристигна с отбор на име "Голдън грасрот" от Нигерия, воден уж от агент, който се оказа трафикант на хора. Този отбор пристигна по моя покана. На място успяха да излъжат всички, включително нашия консул и мой приятел в Лагос, Вечна му памет! - Николай Бочуков. Повярва и Дирекция "Консулски отношения" на Министерство на външните работи, след моя среща и на Румен Георгиев от БФС с директора. Всъщност младите там не повярваха, но аз бях много агресивен и ги заплаших, че ще сезирам ФИФА за расизъм при покана за юношески турнир. Това бе първото издание на "Алиот морски звезди" в Албена. Турнир, на който съм съучредител и дълги години съорганизатор.

Два дни преди пристигането им на Летище София, получих сигнал от Цюрих от техен сънародник, че те са се подготвили да емигрират и са платили солени суми на трафиканта си Ебеле Нваоби, който се представяше за агент. Вероятно този от Цюрих нещо се е разминал с пари. Веднага препредадох информацията на Гранична полиция, направих среща с ръководството и направихме план за контрол.

Отборът му игра много силно в турнира при родени 1987 година. Загубиха финала от силния отбор на Славия тогава.

С план или без план, от 21, тук останаха 18 непълнолетни нигерийци. Бях им подготвил място с прехрана в нискобюджетен хотел в София до заминаване, но те забегнаха веднага край морето. Прибраха се доволни само трафикантите. Удоджи бе един от последните, който започна да рита в отбор. Тичаше сам по ливадите край бежанския център до Нов български университет.

Ще пропусна всички останали романи в отговорите на наш Митко, за да се спра на последния му веселяшки  такъв. И въпросът ми е откъде точно си е купил БМВ Х6? Приблизително е възможно. Той твърди, че "заменката" му се е случила, когато играл за ЦСКА. Последният му сезон е 2008/2009 година. Това съвпада с промоцията и първите продажби на модела. Той сигурен ли е, че не е сънувал случката!?

На 28 септември 2009 година, под заглавие "Африканец ми падна в кафето, във Велс",  описах в шеговит тон пълната история с тези нигерийци. По нея могат да свидетелстват десетки, ако не и стотици хора. Видеозаписи колкото желаете. Венета Георгиева от Ринг направи филм за турнира тогава. 

Но очевидно важното е да се цапа някак по ЦСКА и Александър Томов. Кой както може. Да пречи на ЦСКА.

Прелюбопитната история от "Африканец ми падна в кафето, във Велс" можете да прочетете ТУК. Препоръчвам! Интересно е, а и ще научите всичко. И защо ме наричат глупак.